Paper Towns (2015)

„Ще отидеш в хартиените градове
и никога няма да се върнеш.“

Изминаха няколко месеца, откако прочетох книгата на Джон Грийн - “Хартиени градове“ и написах пост за нея. Както казах и тогава, ако трябва да определя коя от двете книги, които съм чела на този автор, бих избрала “Вината в нашите звезди“. Това не се е променило. Не мога обаче да не призная, че историята за популярното момиче, което решава да изчезне и момчето, което би преобърнало всичко наопаки, само за да я открие, също е изключителна.
Що се отнася до филма, мисля, че създателите му са се справили много добре. Успели са да пресъздадът историята на Куентин и Марго по един оригинален и същевременно максимално близък до сюжета на книгата начин. Когато първоначално разбрах, че Нат Улф ще играе главната мъжка роля не бях сигурна, че това е най-добрият възможен избор. Макар да не мога да поставя филма сред любимите си, трябва да отбележа че, опасенията ми се оказаха напразни. Както Нат, така и Кара Делевин, която се превъплъти в Марго, са се справили чудесно със задачите си. Разбира се, ако трябва да се съпоставят книгата и филма, съществуват известни разлики между двете. Те обаче не са толкова натрапчиви и дразнещи за тези, които вече са чели творбата на Джон Грийн. Така, историята за приятелство и любов, за Марго - момичето, което се опитва да открие себе си, и Куентин - момчето, което търси своето чудо, е показана на големия екран точно такава, каквато трябва да бъде.