„Хартиени градове“ от Джон Грийн
Много хора, както като тийнейджъри, така и като възрастни са изключително решителни и спонтанни, но и недостъпни. Дните им винаги са изпълнени с приключения, а заобикалящите ги копнеят поне веднъж и техните животи да са толкова вълнуващи. Нещото, което не осъзнават е, че понякога под цялата тази фасада се крие крехка душа. Човекът, чийто живот толкова силно искат да имат поне за кратко, търси и жадува за нещо истинско, което да осмисли дните му.
Куентин е най-обикновен тийнейджър, чийто живот се състои в една рутина, но на него именно това му харесва. Светът му обаче се преобръща, когато една нощ момичето, в което Куентин е влюбен от дете, Марго, се появява на прозореца му, принуждавайки го да се измъкне от удобството на леглото си и да направи нещо спонтанно с нея. След тази вечер на промъкване и обикаляне из града, родителите на Марго се появяват в къщата на Куентин с новината, че дъщеря им е изчезнала. Не след дълго, момчето започва да открива следи, които Марго е оставила за него, чрез които сякаш му казва: „Ела и ме намери.“ Така Куентин и приятелите му се впускат в едно приключение, което може би никога няма да забравят.
„Хартиени градове“ е втората книга, написана от Джон Грийн, която чета. Дори да искам да кажа, че не ми е харесала, не бих могла да го направя, защото това би било лъжа. Творбата определено ме плени, може би не толкова силно, колкото „Вината в нашите звезди“, но със сигурност бих я препоръчъла. Различна е, признавам, но не съм и очаквала да бъде като другата история. Тази книга е за любовта, приключенията и приятелството, но най-вече - за себеоткриването и препядствията, през които трябва да премине всеки човек, за да стигне до него. Тази година излезе и едноименният филм „Хартиени градове“, базиран на тази история. Макар все още да не съм го гледала, въснамерявам да го направя скоро и се надявам да оправдае очакванията ми. Колкото до книгата - препоръчвам я на всеки почитател на Грийн, а и на всички останали, защото няма как да знаем какво харесваме, докато не опитаме от всичко възможно.
Куентин е най-обикновен тийнейджър, чийто живот се състои в една рутина, но на него именно това му харесва. Светът му обаче се преобръща, когато една нощ момичето, в което Куентин е влюбен от дете, Марго, се появява на прозореца му, принуждавайки го да се измъкне от удобството на леглото си и да направи нещо спонтанно с нея. След тази вечер на промъкване и обикаляне из града, родителите на Марго се появяват в къщата на Куентин с новината, че дъщеря им е изчезнала. Не след дълго, момчето започва да открива следи, които Марго е оставила за него, чрез които сякаш му казва: „Ела и ме намери.“ Така Куентин и приятелите му се впускат в едно приключение, което може би никога няма да забравят.
„Хартиени градове“ е втората книга, написана от Джон Грийн, която чета. Дори да искам да кажа, че не ми е харесала, не бих могла да го направя, защото това би било лъжа. Творбата определено ме плени, може би не толкова силно, колкото „Вината в нашите звезди“, но със сигурност бих я препоръчъла. Различна е, признавам, но не съм и очаквала да бъде като другата история. Тази книга е за любовта, приключенията и приятелството, но най-вече - за себеоткриването и препядствията, през които трябва да премине всеки човек, за да стигне до него. Тази година излезе и едноименният филм „Хартиени градове“, базиран на тази история. Макар все още да не съм го гледала, въснамерявам да го направя скоро и се надявам да оправдае очакванията ми. Колкото до книгата - препоръчвам я на всеки почитател на Грийн, а и на всички останали, защото няма как да знаем какво харесваме, докато не опитаме от всичко възможно.
Comments
Post a Comment