„Океанът в края на пътя“ - Нийл Геймън

На света има най-различни, чудновати неща. Някои от тях са толкова древни, че си спомнят как е започнало всичко. До голяма степен обаче, хората са забравили или предпочитат да не си спомнят за тяхното съществуване, защото това ги плаши. Някои са добри и закрилят нашия свят, но други - други носят само ужас със себе си и са готови да погубят всичко по пътя си.

Преди 40 години разказвачът на историята е бил 7-годишно момче, живеещо щастливо в Съсекс със семеъството си и най-близките си приятели - книгите. Един ден нещата се променят - местният копач на опали е открит мъртъв. След тази случка момчето се запознава с 11-годишната Лети Хемпсток, която живее в семейната ферма заедно с майка си и баба си, и твърди, че патешкият вир край дома й всъщност е океан. Не след дълго, момчето разкрива свръхестествената тайна, свързана със семейство Хемпсток, когато двамата с Лети трябва да се разправят с един злосторник. Те не предполагат, че нещата тепърва ще се влошават, с пристигането на новата бавачка в града. Така, двамата се впускат в приключение, което поставя на изпитание волята, силите и доверието им един в друг.

От дълго време исках да прочета някоя от книгите на Нийл Геймън. Бях любопитна да видя нови светове през неговия поглед или поне така, както ги бе описал, пречупени през призмата на моето собствено въображение. Може би съм чакала прекалено дълго, но ето, че прочетох „Океанът в края на пътя“. Прочетох я на един дъх - сякаш бяха минали едва няколко минути откакто я бях започнала, а вече разгръщах последните й страници. Съзнавам, че хората са много различни и че не всеки би харесал историите, които пише Геймън, световете, в които пренася своите читатели. Въпреки това, трябва да призная, че що се отнася до мен, с удоволствие бих прочела и други негови книги. Колкото до „Океанът в края на пътя“ - тя е омагьосваща и, може би, всеки би могъл да открие частица от себе си в нея.