Love, Rosie (2014)
Всеки един от нас знае какво е да си с най-добрия си приятел, както през детските си години, така и когато сме вече по-опитни. Това е човек, който винаги е насреща, когато имаме нужда от него. За жалост, малцина успяват да запазят връзката помежду си през годините. Тези, които съумеят да го направят обаче се сдобиват с човек, който ги познава по-добре от всеки друг и би ги напътствал и подкрепял дори и в най-лошите им моменти. А такава връзка не може да бъде заменена за нищо на света.
Роузи и Алекс се познават от цяла вечност. Приятели още от деца, те имат общи мечти, които са на път да се сбъднат... или поне така изглежда. Нещата се объркват напълно, когато след последните училищни танци, Роузи разбира, че е бременна. Така, вместо да замине заедно с Алекс и да постигне всичко, което винаги е искала, тя остава в родното си градче и получава работа на пълен работен ден като майка. С годините, двамата поемат по различни пътища, но въпреки разстоянието, което ги дели, те продължават да се подкрепят един друг, колкото и трудно да е това. Те никога не губят връзката помежду си, която сякаш с времето става все по-силна, дори единият да направи нещо, с което другият да не е съгласен. Тези чувства на привързаност и доверие неусетно прерастват в нещо повече, преди Роузи и Алекс да го осъзнаят, но дали това ще е достатъчно?
Филмът „Love, Rosie“ е очарователен, но, въпреки това, не успя да оправдае очакванията ми. Чаках излизането му по големите екрани с нетърпение, но, може би, защото вече бях чела книгата, по която е правен, бях малко разочарована. Забавен е и може да трогне зрителите с любовната история на главните герои, преминали през куп препятствия. Според мен обаче някои ключови моменти, които могат да се видят в книгата на Сесилия Ахърн, са пропуснати. Цялостно погледнато, историята е предадена доста сполучливо, но сякаш нещо липсва - като изгубено парче от пъзел - виждаш картината и без него, но не можеш да запълниш празното му място. И все пак - препоръчвам „Love, Rosie“ на всички, които харесват романтичните комедии. Филмът е много добър, с прекрасна история и заслужава да му се даде шанс.
Роузи и Алекс се познават от цяла вечност. Приятели още от деца, те имат общи мечти, които са на път да се сбъднат... или поне така изглежда. Нещата се объркват напълно, когато след последните училищни танци, Роузи разбира, че е бременна. Така, вместо да замине заедно с Алекс и да постигне всичко, което винаги е искала, тя остава в родното си градче и получава работа на пълен работен ден като майка. С годините, двамата поемат по различни пътища, но въпреки разстоянието, което ги дели, те продължават да се подкрепят един друг, колкото и трудно да е това. Те никога не губят връзката помежду си, която сякаш с времето става все по-силна, дори единият да направи нещо, с което другият да не е съгласен. Тези чувства на привързаност и доверие неусетно прерастват в нещо повече, преди Роузи и Алекс да го осъзнаят, но дали това ще е достатъчно?
Филмът „Love, Rosie“ е очарователен, но, въпреки това, не успя да оправдае очакванията ми. Чаках излизането му по големите екрани с нетърпение, но, може би, защото вече бях чела книгата, по която е правен, бях малко разочарована. Забавен е и може да трогне зрителите с любовната история на главните герои, преминали през куп препятствия. Според мен обаче някои ключови моменти, които могат да се видят в книгата на Сесилия Ахърн, са пропуснати. Цялостно погледнато, историята е предадена доста сполучливо, но сякаш нещо липсва - като изгубено парче от пъзел - виждаш картината и без него, но не можеш да запълниш празното му място. И все пак - препоръчвам „Love, Rosie“ на всички, които харесват романтичните комедии. Филмът е много добър, с прекрасна история и заслужава да му се даде шанс.
Comments
Post a Comment