„Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша“ от Мартин Колев
"Не разбирам защо англичаните наричат кармата кучка. Откъдето и да го погледнеш, кармата си е уличен пес - добродушно настроен, помахващ с опашка. А когато най-малко очакваш, те захапва отзад с все сила. После само се чудиш изпросил ли си го, или не."
Витоша - планината, която мнозина виждат от прозорците си всеки ден, планината, която софиянците мислят, че познават. Дали? Витоша е красива. Витоша е тиха. Витоша е тиха и непозната. Тя добре съумява да скрие тайните си. Или поне се опитва, докато един български автор не реши да ни издаде част от тях.
В книгата "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" Свилен Воев бяга в планината, търсейки вътрешно спокойствие и отговори на неизказани въпроси. Съдбата обаче има свои планове за него. Из планинските гори той се натъква на вещерско сборище и призраци от миналото. Докато той се бори със собствените си демони и предубеждения, из улиците на София се надига зло, с каквото магьосникът не е очаквал да се сблъска. За да се справи със заплахата, Свилен ще трябва да се изправи срещу страховете си. А надеждата му, че на сутринта слънцето ще изгрее отново, ще трябжва да бъде по-силна отвсякога.
Вероятно съм споменавала, че обикновено подхождам с известно недоверие, когато става дума за съвременни български автори. Особено ако пишат фентъзи. Мартин Колев обаче ми направи силно впечатление още с първата си книга и някак върна доверието ми в българската фантастична литература. След прочитането на първите две части от поредицата "Софийски магьосници", нямаше начин да пропусна третата книга. Твърдо мога да заявя, че ми хареса начинът, по който сюжетът се развива. Свилен заслужаваше по-голяма роля в историята, особено след осезаемата му липса във втората книга и наистина се радвам, че я получи. Въпреки малкото участие на Бриян и баба Буря в тази част, тук имаме възможност да видим Воев в една по-различна светлина, а и да получим отговори на въпроси, възникнали в предишната част от историята. Колкото до вещиците - определено ми легнаха на сърцето. Хареса ми начина, по който са представени, както и усещането за нещо мистично и дори езическо, което се надига докато се потапяме все по-дълбоко в тяхната реалност. Чак да му се прииска на човек да се изгуби в гората, само и само, за да има шанса да се натъкне на сборището. Новите персонажи, с които се срещаме са добре изградени, а фолклорните елементи придават допълнителен чар на историята.
И така, докато аз тихо си чакам следващата част от приключението, препоръчвам да дадете шанс на тази книга. А и на останалата част от поредищата, разбира се. Заслужава си!
Витоша - планината, която мнозина виждат от прозорците си всеки ден, планината, която софиянците мислят, че познават. Дали? Витоша е красива. Витоша е тиха. Витоша е тиха и непозната. Тя добре съумява да скрие тайните си. Или поне се опитва, докато един български автор не реши да ни издаде част от тях.
В книгата "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" Свилен Воев бяга в планината, търсейки вътрешно спокойствие и отговори на неизказани въпроси. Съдбата обаче има свои планове за него. Из планинските гори той се натъква на вещерско сборище и призраци от миналото. Докато той се бори със собствените си демони и предубеждения, из улиците на София се надига зло, с каквото магьосникът не е очаквал да се сблъска. За да се справи със заплахата, Свилен ще трябва да се изправи срещу страховете си. А надеждата му, че на сутринта слънцето ще изгрее отново, ще трябжва да бъде по-силна отвсякога.
Вероятно съм споменавала, че обикновено подхождам с известно недоверие, когато става дума за съвременни български автори. Особено ако пишат фентъзи. Мартин Колев обаче ми направи силно впечатление още с първата си книга и някак върна доверието ми в българската фантастична литература. След прочитането на първите две части от поредицата "Софийски магьосници", нямаше начин да пропусна третата книга. Твърдо мога да заявя, че ми хареса начинът, по който сюжетът се развива. Свилен заслужаваше по-голяма роля в историята, особено след осезаемата му липса във втората книга и наистина се радвам, че я получи. Въпреки малкото участие на Бриян и баба Буря в тази част, тук имаме възможност да видим Воев в една по-различна светлина, а и да получим отговори на въпроси, възникнали в предишната част от историята. Колкото до вещиците - определено ми легнаха на сърцето. Хареса ми начина, по който са представени, както и усещането за нещо мистично и дори езическо, което се надига докато се потапяме все по-дълбоко в тяхната реалност. Чак да му се прииска на човек да се изгуби в гората, само и само, за да има шанса да се натъкне на сборището. Новите персонажи, с които се срещаме са добре изградени, а фолклорните елементи придават допълнителен чар на историята.
И така, докато аз тихо си чакам следващата част от приключението, препоръчвам да дадете шанс на тази книга. А и на останалата част от поредищата, разбира се. Заслужава си!
Comments
Post a Comment