Дъвка за балончета (2017)

Всички порастваме. С времето идват отговорностите, настъпват промени, а един ден започват да възникват въпроси. Дали сме се превърнали в хората, които сме искали да бъдем? Дали животът ще има смисъл, ако сбъднем най-съкровените си мечти? Дали нямаше да сме по-щастливи, ако бяхме поели по по-различен път?

Калин е креативен, успешен рекламист. Биляна е интригуваща, с буен нрав. Двамата израстват заедно. Те са част от група деца, които се стараят да правят живота на околните по-интересен. За тях всеки ден е различно приключение. По онова време, Калин и Биляна си обещават да се оженят, щом порастнат. Съдбата обаче ги разделя. Години по-късно двамата се срещат случайно на улицата – почти на същото място, където са се видели за последен път. Макар всеки да е поел в различна посока, тази случайна среща извиква спомените от миналото. Всички онези моменти, изпълнени със смях, кроежи за следващата пакост, свързани с първата любов – има само една дума, която може да ги определи – щастие. Точно това е и причината Калин да иска да си спомнят миналото, защото тогава е бил щастлив. Биляна не иска – поради същата причина. Ще съумеят ли двамата да застанат един пред друг? Ще могат ли да си кажат истината в очите?

„Дъвка за балончета“ ме очарова. Предизвикващ носталгия по детството за мнозина и интерес у по- младата аудитория към дните, когато децата не са били толкова зависими от технологиите, филмът пленява. Действието се развива паралелно в миналото и в настоящето, разкриващо историята на четири деца. Това е филм за семейството, за приятелите, за първата любов, чонешките отношения и, разбира се, за децата на 80-те години. Спечелил първо място за сценарий на филмовия фестивал във Варна – „Златна роза“, „Дъвка за балончета“ крие в себе си всички онези малки неща, които напомнят за онова време – дъвките „Турбо“, лепилото „Кале“, боевете с фунийки, лексиконите... Продукцията е събрала всичко това и още много повече. Тя кара човек да се замисли за собствените си избори и дори да си представи какъв би бил живота, ако някои от основните му такива бяха по-различни. За мен това определено е един от най-добрите съвременни български филми, коитосъм гледала в последновреме. Забавен, със свой собствен чар, той отвежда зрителите обратно в онова време и съумява да задържи вниманието им до самия финал, а едно гледане не стига. С удоволствие бих го гледала отново!