Bohemian Rhapsody (2018)
Queen - име, което и до днес говори само за себе си. Не случайно британската рок група, създадена през 1970 г., се смята за една от най-успешните на всички времена. И днес по света има стотици, които с любов си тананикат всеки път, когато чуят песен на Queen.
Ноември 2018 г. В киносалонът е пълен. Заела своето място, тръпна в очакване. И ето, светлините угасват, всички притихват и зазвучава интрото на 20th Century Fox в стил Queen. Това веднага извиква усмивка на лицето ми.
Филмът започва със сцена от концерта Live Aid - публиката скандира, а Фреди Меркюри се приготвя да излезе на сцената. Как обаче се стига до там? Лентата се връща назад, за да ни срещне с младия студент Фарук Булсара, който работи на летище Хийтроу. Съвсем скоро се запознаваме със семейството му и научаваме за първата му среща с останалите членове на бъдещата в този момент група. Сюжетът се разгръща, препускайки през множество събития. Виждаме създаването на някои от хитовите песни на групата, както и различни премеждия, през които Меркюри е трябвало да премине - както самостоятелно, така и като вокалист на Queen. Всичко това, само за да стигнем до онзи знаменит момент - концертът, превърнал се сам по себе си във феномен, Live Aid.
„Бохемска рапсодия“ е завладяващ. Филмът успява да задържи вниманието на зрителя през цялото време, предоставяйки му възможност да чуе някои от добре познатите му песни. А може би и дори да си пее тихо, докато следи събитията на екрана. Мнозина биха казали, че има неточности в сюжетната линия, а също и че историята е разгледана по-повърхностно, и биха били прави. Въпреки това, мисля, че филмът заслужава да се види. Личи си, че актьорският състав е бил подбран внимателно. Въплъщението на Рами Малек в образа на Фреди може да се опише с една дума - брилянтно. Гледайки филма, настръхнах няколко пъти - не само заради музиката, но и заради емоционално наситените моменти, които се предоставят на публиката. Вярно е, че историята на Queen не е разгледана в такава дълбочина, каквато заслужава, но нека не забравяме, че идеята на „Бохемска рапсодия“ е по-скоро да запознае зрителите с живота на Фреди Меркюри, а това мисля, че се е получило добре. От костюмите и музиката, през любовта към котките и предизвикателствата, успяваме да открием какво тази невероятна личност е представлявала в действителност.
За мен, крайният продукт, който достига до зрителите е много добър. Филмът определено заслужава отделеното му време.
Филмът започва със сцена от концерта Live Aid - публиката скандира, а Фреди Меркюри се приготвя да излезе на сцената. Как обаче се стига до там? Лентата се връща назад, за да ни срещне с младия студент Фарук Булсара, който работи на летище Хийтроу. Съвсем скоро се запознаваме със семейството му и научаваме за първата му среща с останалите членове на бъдещата в този момент група. Сюжетът се разгръща, препускайки през множество събития. Виждаме създаването на някои от хитовите песни на групата, както и различни премеждия, през които Меркюри е трябвало да премине - както самостоятелно, така и като вокалист на Queen. Всичко това, само за да стигнем до онзи знаменит момент - концертът, превърнал се сам по себе си във феномен, Live Aid.
„Бохемска рапсодия“ е завладяващ. Филмът успява да задържи вниманието на зрителя през цялото време, предоставяйки му възможност да чуе някои от добре познатите му песни. А може би и дори да си пее тихо, докато следи събитията на екрана. Мнозина биха казали, че има неточности в сюжетната линия, а също и че историята е разгледана по-повърхностно, и биха били прави. Въпреки това, мисля, че филмът заслужава да се види. Личи си, че актьорският състав е бил подбран внимателно. Въплъщението на Рами Малек в образа на Фреди може да се опише с една дума - брилянтно. Гледайки филма, настръхнах няколко пъти - не само заради музиката, но и заради емоционално наситените моменти, които се предоставят на публиката. Вярно е, че историята на Queen не е разгледана в такава дълбочина, каквато заслужава, но нека не забравяме, че идеята на „Бохемска рапсодия“ е по-скоро да запознае зрителите с живота на Фреди Меркюри, а това мисля, че се е получило добре. От костюмите и музиката, през любовта към котките и предизвикателствата, успяваме да открием какво тази невероятна личност е представлявала в действителност.
За мен, крайният продукт, който достига до зрителите е много добър. Филмът определено заслужава отделеното му време.
Comments
Post a Comment