The Hunger Games: Catching Fire (2013)

Три месеца след премиерата на филма, създаден по втора част на трилогията „Игрите на глада“ - „Възпламеняване“ - от Сюзан Колинс, най-накрая и аз го гледах. Трябва да призная, че ми хареса много. Сравнявайки екранизацията на първата книга от поредицата с наскоро излязлата, мисля, че втората част е по-добра.

След като вече сме разбрали какво точно представляват Игрите на глада, този филм ни разкрива неочаквания обрат, който вземат събитията. Вместо да видим как Катнис и Пийта, които са победителите от 74-те игри, завършват турнето си из окръзите успешно и стават ментори в следващото ежегодишно състезание на живот и смърт, се сблъскваме с нещо доста по-различно. Ставаме свидетели на началото на бунтове из окръзите, насочени срещу Капитола, а също и на опитите на правителството да ги спре. Колкото до Катнис и Пийта - те заемат местата си в Юбилейните игри, като трибути. Там, на арената, те, заедно с победителите в игрите от предишните години, трябва отново да се борят за живота си. Заедно с това, обаче, им се налага да бъдат по-прозорливи, за да разберат на кого наистина могат да се доверят. Всичко това ни дава възможност да срещаме нови герои, които да обичаме или мразим, а също и да разберем на какво е готов човек, за да спаси себе си или този, когото обича.
Чрез „Възпламеняване“ виждаме продължението на една спираща дъха история, достигнала своята кулминация. Това е филм, изпълнен с много емоционални моменти, а също и приключения. Той, заедно с първата част от поредицата, е нещо, което определено си заслужава гледането.