„Когато Господ беше заек“ - Сара Уинман

Преди време отидох в библиотеката, за да си взема нещо за четене. Докато търсех конкретно произведение, сред всички книги по рафтовете, погледът ми се спря върху едно заглавие, което преди бях срещала в книжарницата. Взех книгата и се прибрах, забравила за какво бях отишла. Малко по-късно, когато се заех с новото си четиво, бях пленена дотолкова, че стоях до малките часове, за да чета.

Сара Уинман много увлекателно разказва историята за живота на едно момиче, израстнало в нетрадиционно семейство, през собствените й очи.

Действието се развива в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Разказът започва с детсвото на героинята, която има изключително силна връзка с по-големия си брат и с едно момиче, превърнало се в нейна най-добра приятелка. Авторката говори за детското приятелство, което ни изгражда като личности. Онова, благодарение на което животът ни е пълен с щури спомени, а по-късно ни показва как да напомняме на всички останали, че сме специални. Същото това приятелство, което ни учи, че нищо не остава забравено, поне не за дълго.

Историята продължава, разкривайки ни как животът на главната героиня се е развил. Показва ни я като порастнала жена, която не забравя за брат си и най-добрата си приятелка. Напротив, те стават сили, каращи я да продължи напред. 

Това е история, пълна с емоции. Чудесен дебютен роман, който понякога ме разсмиваше, а друг път ме натъжаваше. Книга, която кара читателя да се замисли за важните въпроси от живота. Същевременно обаче е леко четиво, подходящо за почивните дни.