„Софийски магьосници 4: Заветното заклинание“ от Мартин Колев

„София беше твърде голяма, твърде шарена и променлива, за да изпитва към нея само безразличие или любов, само тревога или погнуса. Тя беше комини и неонови надписи, грозни стари блокове и красиви стари къщи, безбройни досадни дни и безкрайни шумни нощи, скупчени улици и огласени от смях детски площадки. София беше прошепната поезия и селска гюрултия, каруца по булеварда и електрическа тортинетка пред кварталния магазин, полуразрушени домове и лъскави барове. София беше най-дългото задръстване и най-красивата панорама, мирис на гнило и дъх на липи...“

Всяка история си има начало и край, освен онези, когато контрола ни хване без билет в трамвая. Това вече продължава цяла вечност! 

Изминала е година от битката на последния печат, година на напрежение, подготовка и очакване на следващия удар. Малкият Бриян, както Ванина установява сама, е пораснал и трябва да усвои нови умения и заклинания, които биха отнели години на някой друг. Задачата става още по-трудна, когато момчето носи на плещите си товара на едно пророчество и се опитва да опази любимата си невредима. Времето обаче не чака никого. С идването на първия сняг вещици и магьосници трябва да обединят сили, за да се спавят с демона, който жадува да превземе целия свят. Настъпва време, когато тайни се разкриват, предсказания се сбъдват, а някои пророци успяват да припечелят, стига да оцелеят в настъпилия апокалипсис. Ще успеят ли героите ни да надвият злия демон? София ще остане ли същата, когато всичко приключи?

Ето го и краят на едно вълнуващо прикючение. Трябва да призная, че бях изключително развълнувана за „Софийски магьосници 4: Заветното заклинание“ и още щом видях красивата ѝ корица (която, между нас казано, отново има връзка със сюжета) знаех, че няма да остана разочарована. Прочетох я за няма и два дни, което само по себе си трябва да подсказва, че ми е харесала и то много! Срещата с любимите герои беше вълнуваща. Хареса ми как Мартин Колев развива историята, макар да имаше моменти, където просто ми трябваше... още малко - още малко описание, още малко информация за някои ситуации и/или герои. Независимо от това, авторът влага много въображение, а развитието на действието на места, които мнозина от нас познават, както съм споменавала и преди, прави изживяването още по-специално. Този път, понеже това е последната част от поредицата „Софийски магьосници“, ще си позволя да препоръчам не само тази книга, ами цялата поредица (от която третата част за мен си остава любима). Тази последна част, подобно на останалите, се чете изключително лесно. Колкото до самата поредица - поне за мен, тя върна вярата в българското фентъзи, заради което си има специално място в сърцето ми. Искрени благодарности на Мартин Колев за приключението, което ни подари. Ще очаквам следващото!