The Office (2005-2013)
Какво представлява един офис? Дали е място, на което мечтите стават реалност, или може би е точно обратното? Как протича един работен ден и пред какви предизвикателства се изправят служителите?
През 2005 г. американските продуценти от NBC Грег Даниелс и Стивън Меркард решават да дадат отговор на тези въпроси. Те създават „Офисът”, чиято главна идея е, залагайки на „офис хумор” в ежедневни ситуации, да покажат какво би било да имаш възможно най-лошия шеф.
Основаващ се на популярния едноименен английски сериал, американската версия проследява ежедневието на група офис работници чрез една камера като в документален филм. Действието на сериала се развива в офис на компания за хартия. Там се срещаме с регионалния управител Майкъл, който мисли, че е най-забавния и добър шеф, когото някой може да има. Но дали и подчинените му са на това мнение? Запознаваме се с Джим, който е тайно влюбен в момичето, срещу което стои по цял ден. Разбира се, няма как да не споменем Дуайт, който се надява някой ден да стане мениджър, или пък Пам, която мечтае да се занимава с рисуване вместо да стои на секретарското бюро. Това обаче не е всичко. Изпълнението на различни задачи, саботажите и личните проблеми внасят допълнителен цвят в картината. А котките на Анджела, амбициите на Райън, Кевин и неговото прочуто чили са само малка част от чудностите, които могат да се открият в офиса.
Откъде да започна? „Офисът” може да се опише с една дума - изключителен. Той носи в себе си много хумор, който се открива дори в малките моменти, които на пръв поглед не биха изглеждали като нещо особено. Отличен с „Еми” и „Златен Глобус”, както и с още 24 награди и 89 номинации, сериалът определено дава възможност за разтоварване след дълъг ден. Това обаче не е всичко. „Офисът” се доближава изключително много до реалността и позволява на зрителите да открият себе си в него. Ставайки свидетели на развитието на героите - препятствията, с които трябва да се справят, чувствата им, научавайки за мечтите им, няма начин да не бъдем съпричастни.
След като гледах първия сезон на „Офисът”, се чувствах малко объркана и не бях сигурна колко точно сериалът ми харесва. Знаех обаче че ми допада достатъчно, за да продължа нататък, а и исках да разбера защо всички, които са го гледали смятат, че задължително трябва да се види. Е, сега ми е ясно. С развитието на историята, „Офисът” става все по-добър. Лесно е да се „пристрастиш” към него. Дотолкова, че понякога се налага да избереш дали да изгледаш още един епизод, или да си легнеш по-рано. При такава конкуренция, сънят не винаги печели.
Забавен по един интелигентен начин, в „Офисът” има както романтика и малко драма, така и приключения като организирането на парти и търсенето на свещения граал.
Това определено е от онези сериали, които човек трябва да гледа поне веднъж.
През 2005 г. американските продуценти от NBC Грег Даниелс и Стивън Меркард решават да дадат отговор на тези въпроси. Те създават „Офисът”, чиято главна идея е, залагайки на „офис хумор” в ежедневни ситуации, да покажат какво би било да имаш възможно най-лошия шеф.
Основаващ се на популярния едноименен английски сериал, американската версия проследява ежедневието на група офис работници чрез една камера като в документален филм. Действието на сериала се развива в офис на компания за хартия. Там се срещаме с регионалния управител Майкъл, който мисли, че е най-забавния и добър шеф, когото някой може да има. Но дали и подчинените му са на това мнение? Запознаваме се с Джим, който е тайно влюбен в момичето, срещу което стои по цял ден. Разбира се, няма как да не споменем Дуайт, който се надява някой ден да стане мениджър, или пък Пам, която мечтае да се занимава с рисуване вместо да стои на секретарското бюро. Това обаче не е всичко. Изпълнението на различни задачи, саботажите и личните проблеми внасят допълнителен цвят в картината. А котките на Анджела, амбициите на Райън, Кевин и неговото прочуто чили са само малка част от чудностите, които могат да се открият в офиса.
Откъде да започна? „Офисът” може да се опише с една дума - изключителен. Той носи в себе си много хумор, който се открива дори в малките моменти, които на пръв поглед не биха изглеждали като нещо особено. Отличен с „Еми” и „Златен Глобус”, както и с още 24 награди и 89 номинации, сериалът определено дава възможност за разтоварване след дълъг ден. Това обаче не е всичко. „Офисът” се доближава изключително много до реалността и позволява на зрителите да открият себе си в него. Ставайки свидетели на развитието на героите - препятствията, с които трябва да се справят, чувствата им, научавайки за мечтите им, няма начин да не бъдем съпричастни.
След като гледах първия сезон на „Офисът”, се чувствах малко объркана и не бях сигурна колко точно сериалът ми харесва. Знаех обаче че ми допада достатъчно, за да продължа нататък, а и исках да разбера защо всички, които са го гледали смятат, че задължително трябва да се види. Е, сега ми е ясно. С развитието на историята, „Офисът” става все по-добър. Лесно е да се „пристрастиш” към него. Дотолкова, че понякога се налага да избереш дали да изгледаш още един епизод, или да си легнеш по-рано. При такава конкуренция, сънят не винаги печели.
Забавен по един интелигентен начин, в „Офисът” има както романтика и малко драма, така и приключения като организирането на парти и търсенето на свещения граал.
Това определено е от онези сериали, които човек трябва да гледа поне веднъж.
Comments
Post a Comment