„Воевода“ (2017)

В свят, управляван от мъже, не винаги е лесно да си жена. Понякога се налага да се направят жертви в името на справедливостта. 

Румена е единственото дете на Георги - байрактар на Ильо войвода. От малка тя расте буйна пред бащиния си поглед. Винаги готова да се изправи пред поредното предизвикателство, Румена не отстъпва по нищо на момчетата. Тя била толкова известна, че каймакаминът на Крива паланка решава да я отвлече. Всички от селото се вдигат срещу турците и искат момичето да бъде върнато. Едва след застъпничеството на влиятелен ага момата бива спасена.

Години по-късно, вече майка, Румена все така носи своя буен нрав. След посещение на един турчин в дома ѝ, героинята решава да отиде в гората като хайдутин и да организира своя собствена чета. Щом научава за това, Стоян Ковача - приятел на Румена от детство, се присъединява към нея, оставяйки жената и двете си деца. Двамата намират група хайдути, които си нямат свой войвода. След известна борба и доза съмнения, Румена е призната за водач на новосформираната чета, а Стоян става нейн байрактар. Заедно, хайдутите помагат на местните хора, които, по един или друг начин, страдат от турската власт. С времето четата на Румена става прочута. Все повече хора се обръщат към тях, а властите неизменно се опитват да ги заловят. Съдбата на Румена не е никак лесна. Тя трябва да загърби дома и децата си в името на каузата, която е започнала - борба с неправдата.

Създаден по разказа „Румена войвода“ на Николай Хайтов и спомени на очевидци, „Воевода“ разказва за живота на една реална българска личност - излкючително борбена и непреклонна. Това е и първата българска кино премиера за 2017 година. За „Воевода“ чух от моя близка приятелка, която ме убеди да го гледам с нея. Действието във филма се развива през 19-ти век на българска земя - по време на турското робство. Историята е впечатляваща и публиката може да научи много за Планинската царица, както са наричали Румена в миналото. Филмът е изненадващо добър, особено като се имат предвид някои от българските продукции през последните години. „Воевода“ задържа вниманието до край. За мен отделеното за него време определено си струваше. Препоръчвам го!