Miss Peregrine's Home for Peculiar Children (2016)
Много често пропускаме да видим необикновеното, което е пред очите ни - било то в нас или в човекa, който върви по отсрещния тротоар. Друг път пък осъждаме тези, които се отличават прекалено много. В следствие започваме да ги отбягваме, без да се замислим дори за миг какво е да сме на тяхно място. Възхищаваме се на онези, които винаги са заобиколени от хора и дори се стремим да бъдем като тях, независимо дали наистина ги харесваме или не. Понякога обаче трябва да обърнем очи към онези, които са по-тихи от останалите и да се опитаме да видим това, което се крие под фасадата. Понякога там се крие много повече отколкото сами бихме предположили. А да си чудат не е нещо лошо.
Джейк е от онези деца, които никога не са били сред популярните в училище. Тези, които нямат много приятели и се смятат за напълно обикновени. Но дали наистина е така? След смъртта на дядо си, Джейк започва да посещата психиатър. Скоро, той и баща му заминават, в търсене на сиропиталището, в което старецът е израстнал - място, за което е слушал стотици пъти. След като пристигат в малкото градче в Уелс, Джейк успява да открие старата сграда на дома за деца. Тя е почти напълно разрушена след като бива ударена от бомба през Втората световна война. Търсенето на отговори обаче тепърва започва. Докато се лута из останките на къщата, Джейк се натъква на децата от сиропиталището, които, изпратени от мис Перигрин, търсят тъкмо него. Така, момчето попада във времевата примка, в която те живеят. Докато е в дома, Джейк научава много за дядо си, но и за самия себе си. Той осъзнава, старецът, който му липсва ужасно много, не е бил толкова луд, както са смятали всички. Джейк, мис Перигрин и децата от дома обаче не подозират какво ги очаква. Навън, в света на обикновените, се разхождат чудовища. Господин Барън и приятелите му бродят по света в търсене на времеви примки, които да атакуват, за да отнемат очите на чудатите. А когато те дойдат, Джейк и приятелите му трябва да са готови за битка.
„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е едно главозамайващо приключение. Той ни въвежда в един нов свят, изпълнен с най-различни чудатости и мистерии. В него откриваме и онези моменти, за които всички си спомняме с умиление, прекарани с бабите или дядовците ни, които са ни дарили част от себе си. Също така тази продукция, създадена по едноименния роман на Рансъм Ригс, призовава към по-голяма толерантност и уважение към всички онези, които са по-различни от болшинството от хора. Не на последно място, напомня, че понякога чудовищата, от които най-много трябва да се пазим, дебнат зад най-обикновен човешки образ. Както се очаква от работа на Тим Бъртън, филмът е истинска наслада за очите. Лично аз се наслаждавах както на неговото майсторство и красивите места, на които са снимали, така и на безупречния начин, по който актьорите пресъздават отделните герои. И за да съм честна, ако преди исках да прочета книгата на Рансъм Ригс, сега смятам това за едно от задължителните ми бъдещи четива. Това определено е история, която заслужава да ѝ се отдели време!
Джейк е от онези деца, които никога не са били сред популярните в училище. Тези, които нямат много приятели и се смятат за напълно обикновени. Но дали наистина е така? След смъртта на дядо си, Джейк започва да посещата психиатър. Скоро, той и баща му заминават, в търсене на сиропиталището, в което старецът е израстнал - място, за което е слушал стотици пъти. След като пристигат в малкото градче в Уелс, Джейк успява да открие старата сграда на дома за деца. Тя е почти напълно разрушена след като бива ударена от бомба през Втората световна война. Търсенето на отговори обаче тепърва започва. Докато се лута из останките на къщата, Джейк се натъква на децата от сиропиталището, които, изпратени от мис Перигрин, търсят тъкмо него. Така, момчето попада във времевата примка, в която те живеят. Докато е в дома, Джейк научава много за дядо си, но и за самия себе си. Той осъзнава, старецът, който му липсва ужасно много, не е бил толкова луд, както са смятали всички. Джейк, мис Перигрин и децата от дома обаче не подозират какво ги очаква. Навън, в света на обикновените, се разхождат чудовища. Господин Барън и приятелите му бродят по света в търсене на времеви примки, които да атакуват, за да отнемат очите на чудатите. А когато те дойдат, Джейк и приятелите му трябва да са готови за битка.
„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е едно главозамайващо приключение. Той ни въвежда в един нов свят, изпълнен с най-различни чудатости и мистерии. В него откриваме и онези моменти, за които всички си спомняме с умиление, прекарани с бабите или дядовците ни, които са ни дарили част от себе си. Също така тази продукция, създадена по едноименния роман на Рансъм Ригс, призовава към по-голяма толерантност и уважение към всички онези, които са по-различни от болшинството от хора. Не на последно място, напомня, че понякога чудовищата, от които най-много трябва да се пазим, дебнат зад най-обикновен човешки образ. Както се очаква от работа на Тим Бъртън, филмът е истинска наслада за очите. Лично аз се наслаждавах както на неговото майсторство и красивите места, на които са снимали, така и на безупречния начин, по който актьорите пресъздават отделните герои. И за да съм честна, ако преди исках да прочета книгата на Рансъм Ригс, сега смятам това за едно от задължителните ми бъдещи четива. Това определено е история, която заслужава да ѝ се отдели време!
Comments
Post a Comment