Alice Through the Looking Glass (2016)

Нещо е невъзможно, само ако сами вярваме, че е. Понякога, за да осъществим мечтите си или, за да помогнем на тези, на които държим повече от всичко, трябва само да повярваме. Понякога всичко, от което се нуждаем е малко вяра и смелост.

След 3-годишно пътуване по света, Алиса Кингсли се завръща в родния си град. Там обаче нещата са се променили след заминаването ѝ. Съдружникът на покойния ѝ баща, а по-късно и неин собствен - лорд Аскод - е починал и синът му, Хеймиш, е на път да поеме бизнеса в свои ръце. В следствие на това, Алиса е поставена пред трудно решение. Тогава, докато обмисля възможните изходи от ситуацията, в която се намира, момичето, вярващо в невъзможното, се натъква на свой стар приятел. Именно той я повежда, през едно огледало по пътя, водещ до Страната на чудесата. Почти веднага след пристигането си Алиса разбира, че най-добрият ѝ приятел - Шапкарят - има нужда от помощта ѝ. Така, тя се запътва към двореца, където живее Времето, за да го помоли за услуга и по този начин да спаси приятеля си и семейството му. Това не се оказва никак лесна задача, защото онова, от което се нуждае момичето - хроносверата, е по-ценно отколкото някой би предположил. Отказваща да се откаже от целта си, Алиса се промъква незабелязано и открадва необходимото ѝ. Тя се впуска в пътешествие, което я отдвежда в миналото, докато Времето е по петите ѝ, за да си върне хроносверата. Насред шеметната гонитба Алиса открива неподозирани неща за приятелите си. Големият въпрос обаче е дали времето ще ѝ стигне, за да спаси Шапкаря и света, в който той живее, преди да е станало прекалено късно?

Ето, че моментът най-после настъпи. Чаках излизането на този филм от момента, в който разбрах, че е започната работа по него. Въпреки изминалите 6 години, все още си спомням колко впечатлена бях от „Алиса в страната на чудесата“. Някой би помислил, че за толкова време погледът ми върху нещата ще се е променил и вероятно би бил прав, но не и що се отнася до филми като този. Мнозина сред моите познати не бяха впечатлени от света, в който ни въведе филмът от 2010 година. За мен обаче това си беше истинско приключение и тайничко ми се искаше да можех да съм на мястото на Алиса. Едва миналата вечер отброяването на оставащото време до „Алиса в огледалния свят“ свърши за мен. Беше изключително удоволствие отново да се потопя в този тъй чуден и любопитен свят отново. Изживяването беше още по-специално, защото ме придружи моя изключително близка приятелка, с която стояхме заедно в киносалона преди 6 години, тръпнейки в очакване да видим първия филм. Този път обичната ни Страна на чудесата е представена по-различно, макар това да е внимателно свързано с елементите от „Алиса в страната на чудесата“. В този филм се разкриват елементи, свързани с миналото на любимите ни герои, които не сме виждали преди. Голямо внимание се обръща на неразрушимото приятелство между Алиса и Шапкаря, чиито срещи винаги ме карат да се усмихвам. Не на последно място е поставено и значението на семейството като такова, колко важна е подкрепата от близките и как, дори всички други да смятат нещо за невъзможно, не трябва да се отказваме и за миг от него. Въпреки че представата, която си бях изградила за тази продукция се оказа по-различна от крайния резултат, мисля, че всичко се е получило много добре. „Алиса в огледалния свят“ е филм, който горещо препоръчвам, особено на тези, които са харесали „Алиса в страната на чудесата“. Гледайте го, заслужава си!