The Garden of Words (2013)

Винаги съм обичала дъжда - миризмата преди да завали, звукът от падащите капки. Той е този, който дава онова успокоение, което не може да се намери другаде. Дъждът носи както спомени за отминалите дни, така и надежди за предстоящите. Той е този, който има способността да разделя, но и да събира хората, дори когато те най-малко го очакват.

Такао е гимназист, който мечтае един ден да може да създава свои собствени модели на обувки. За него дъждовните сутрини са много специални. Винаги, когато натежалите дъждовни облаци надвистнат над града и капки вода започнат да падат от небето, вместо да се отправи към училище, той отива в парка, под една беседка, където скицира различни модели обувки. Една сутрин, Такао среща непозната жена, която пие бира и яде шоколад. Двамата започват да се срещат случайно всяка дъждовна сутрин на същото място, както първия път. С времето помежду им се заражда специална връзка и, макар да не знаят много един за друг, неусетно двамата започват да чакат с нетърпение следващата си среща при беседката. Но дъждовният сезон върви към своя край, а с това идва и въпросът кога ще се видят отново.

„Градината на думите“ е една красива история за мечтите и надеждата. До някаква степен влиза в категорията „типичен японски сюжет“, но това не прави филма по-малко пленителен. Обърнато е внимание на всеки един детайл и ако не друго, то поне може да се каже, че е наслада за очите. Това, което ми хареса във филма, освен анимацията, е, че не е натоварващ, а и трае само 45 минути. Историята е хубава и показва как понякога, когато най-малко очакваме, можем да попаднем на човек, който да ни помогне да повярваме в себе си. Разкрива колко важни са мечтите за хората и как трябва да се борим за тях. „Градината на думите“ има свой собствен чар. Това е филм, който си заслужава да бъде видян поне веднъж. За мен беше удоволствие да го гледам. Препоръчвам го на всички, които обичат дъждовните дни.