Mr. Holmes (2015)

В този свят мнозина избират да се осланят на логиката. На едни това се отдава по-лесно, отколкото на други. Тя обаче не е единственото нещо, от което човек се нуждае. Рано или късно хората изпитват необходимост от близост. Някои се научават да живеят, прегърнали самотата си - превърнали се в едно цяло с нея, но други продължават да търсят човек, чиято ръка да хванат. В края на краищата, всеки има нужда да усети топлината, подкрепата и разбирането на друго човешко същество - независимо дали е посредствен, или по-различен от останалите.

След години усърдна работа, прочутият детектив Шерлок Холмс се е пенсионирал. Вече на 93-годишна възраст, той живее сам, близо до брега на морето. Един ден, детективът решава да преразгледа последният случай, по който е работил преди да напусне занаята, за да запише истинския развой на събитията. Докато се бори с болестта си и се опитва да си спомни фактите, Шерлок Холмс се запознава със сина на икономката си – Роджър. Двамата се сближават неусетно и младото момче, което иска старецът отново да се върне към работата си, се превръща във вдъхновение за прочутия детектив.
В хладната нощ на 21 ноември беше прожекцията на „Г-н Холмс“ в „Дом на киното“, град София. Залата беше почти пълна. Когато изгасиха светлините, всички затаиха дъх, в очакване на началото на филма. Настъпи почти непрекъсвана тишина, а погледите на всички бяха вперени в големия екран, без да могат да отклонят вниманието си дори за миг, до самия край. По-късно, докато всеки търпеливо чакаше реда си да напусне залата, хората оживено разговаряха - разменяха мнения по отношение на това, което тъкмо бяха видели. Всички отгласи, които се чуваха бяха положителни. Нямаше човек, който да съжалява, че е избрал именно този филм. Това само по себе си говори много.

Що се отнася до мен – бях не по-малко запленена от другите в залата. Исках да видя този филм още от мига, в който разбрах, че сър Иън Маккелън се въплъщава в образа на прочутия детектив Шерлок Холмс. И макар че може да съм малко пристрастна, ще си позволя да опиша екранизацията с няколко думи – брилянтно, грабващо, остроумно, трогващо. Това определено е един от филмите, които си заслужават отделеното време. Не просто успява да задържи вниманието и да направи зрителите съпричастни, а когато на екрана се появят финалните надписи, ги кара да се запитат: „Това ли беше всичко?“. С удоволствие бих гледала този филм отново с приятелите или пък заедно с родителите ми. А защо не и сама? „Г-н Холмс“ определено е нещо, което трябва да се види поне веднъж.