„Още един ден“ от Мич Албом

Във всяко семейство има възходи и падения. Те могат да бъдат под формата на лъжи, манипулации и предателства, или пък на малките радости и жестове, които оценяваме едва по-късно. Както казват възрастните - няма нищо безкрайно. Но това не е съвсем вярно, нали? Има нещо, което можем да наречем безгранично, а именно - обичта на една майка към децата й. Тя винаги знае, когато нещо не е наред. Усеща, когато нещо тревожи рожбите й и се опитва всячески да им помогне. Тя е готова да даде всичко за тях. Полага нечовешки усилия, за да осигури всичко необходимо на децата си. Старае се да им даде живот, който да е по-добър от нейния собствен, а също и да не ги лишава от нищо. Никое дете обаче не оценява тези жертви. Поне не докато не стане родител. Тогава всичко се променя...
„Още един ден“ разказва историята на Чарлз „Чик“ Бенето. Той е зрял човек, нещастен от начина, по който е изживял по-голямата част от живота си. Един ден, след като получава писмо, съдържащо снимка от сватбата на дъщеря си, на която не е бил поканен, разведеният мъж решава да сложи край на живота си. Но след два последователни опита за самоубийство, точно когато си мисли, че всеки момент ще умре, той се озовава в родния си дом и вместо със смъртта се среща с отдавна починалата си майка. Чик, както го е наричал баща му, получава възможност да прекара един последен ден с нея. През това малко, подарено време  си спомня за моментите, в които тази жена е предпазвала него и по-малката му сестра. Но, разбира се, не пропуска онези, в които той не я е защитил. Бенето се срамува да признае всичките си грешки пред отгледалата го жена, но, все пак, някак успява да намери сили в себе си, за да поиска съвет от нея и, най-вече, да я помоли за прошка за всички нанесени й удари. Така Чик получава възможност да върне живота си в релси и да се сдобри с хората, които цени повече от всичко на света...
Преди известно време попаднах съвсем случайно на тази книга, докато разглеждах една малка книжарница в Пловдив. Не бях чувала нито името на автора, нито заглавието й. Но нещо в нея ме привлече и затова, без много да мисля, я купих. Скоро след това започнах да я чета и бях очарована. Описвайки всички онези малки моменти, през които преминаваме всеки ден, били те на щастие или кавги, Албом успява да се докосне до нас - читателите. Разказвайки ни живота на главния герой, той ни кара да се замислим за нашите собствени действия, за отношенията с родителите ни и пропуснатите възможности за нежност. Историята е пленителна и се чете много бързо. Не съжалявам, че взех тази книга. С удоволствие бих прочела още нещо, написано от Мич Албом.