„Игрите на глада“ - Сюзан Колинс

Ето, че малко преди премиерата на филма, създаден по втората книга от трилогията на Сюзан Колинс - „Игрите на глада“, аз най-после прочетох поредицата. Не знам какво да кажа освен, че съм впечатлена! Гледах екранизацията на първата книга преди да съм започнала да я чета. Филмът съвсем не е лош, има своите хубави стани, но все пак книгата ми хареса много повече.

Чрез трилогията, авторката ни изпраща в бъдещето, където човечеството е унищожило по-голямата част от света. Единственото място, което е оцеляло, макар и не цялостно, е Северна Америка. Там се намира държавата Панем. Тя се състои от 12 окръга, 13-ти, който се смята за унищожен и столицата - Капитол, която контролира окръзите.

В лицето на главната героиня - Катнис Евърдийн - откриваме момиче, което всеки ден трябва да се бори, за да оцелее. Тя, заедно с приятеля си Гейл, излиза всеки ден от окръг 12, за да търси храна за семейството си. Всичко обаче се променя за един миг, когато в деня на Жътвата, по-малката сестра на героинята е избрана за участник в Игрите на глада - риалити шоу, в което е възможен само един победител. Когато Катнис заема мястото на Примроуз, тя мисли единствено как да я спаси. Дори не предполага, че това и всичките й последвали действия ще поставят началото на бунт срещу Капитола, заради който окръг 12 ще бъде унищожен. 

Освен, че трябва да се справи с отговорността да бъде лицето на съпротивата, а да не забравяме и факта, че огненото момиче не знае на кого да вярва, Кастнис попада в любовен триъгълник със стария си ловен другар и момчето, с което печели 74-те Игри на глада. Въпросът е кого да избере - Гейл, с който са прекарали толкова време заедно и са си пазили гърбовете или грижовния Пийта, който призна пред цял Панем любовта си към нея, или пък просто да загърби всичко и да продължи сама напред?

Ако искате да разберете какъв е краят на тази вълнуваща история, то определено трябва да прочетете тази поредица. След нея вече няма да гледате по същия начин на света около вас.