„Случаят с Третата сила” от Цветина Цолова

Коледният панаир на книгата е любимо място на много софиянци. Това е място на вълнение, смях и, разбира се, много книги. На последното такова събитие, с помощта на Artline Studios, на пазара се появи нещо ново и интригуващо. Спомням си ясно момента, в който разбрах, че „Случаят с Третата сила” ще бъде представена на панаира - започна с ахване и продължи с:

- Ново българско фентъзи?!?! 

Вече е ясно, че нещата не приключиха с възклицанието ми. 

Григор е студент в Софийския университет, който се натъква на същинска находка при търсенето си на квартира -  приличен наем, недалеч от Ректората, оборудван с всичко апартамент, с изненадващо много стари книги в хола. Както момчето разбира много скоро, в жилището вече живее някой, а с подписването на договора за наем Григор неволно се е сдобил с призрак за съквартирант. Така започва приключението на Григор, който от най-обикновено момче, на което никога не се случва нещо интересно, се превръща в издирван от полицията еспер - човек, притежаващ свръхестествени способности - и неофициален член на местния призрачен клуб.

Всичко това, заедно с едно зловещо пророчество, което е напът да се сбъдне, би дошло малко в повече на всеки. Добре, че Григор не трябва да се оправя с всичко сам!

Ще го кажа за пореден път - все още съм скептично настроена, когато взема в ръцете си книга на съвременен български автор. Особено, щом става дума за фентъзи. Книги като „Случаят с Третата сила” обаче ми доказват, че тези мои предубеждения са напълно ненужни и неоснователни. 

Книгата ми хареса изключително много - стилът на писане е лек, вложен е много хумор, а сюжетът и героите са добре изградени и се развиват. Има динамика. Харесаха ми образът на Стела, типичните лелки от администрацията, както и героят на Иван, който решава проблемите с бира - сигурна съм, че всеки има поне един такъв приятел. Допадна ми много и приятелството, което двамата с Григор имат, динамиката между Григор и Злоби (както и фактът, че някой нарича Призрака така) това, че „омикрон” придобива едно изцяло ново значение тук и още, и още. Историята е увлекателна, а четейки човек неволно се сеща за ситуации или хора, с които се е сблъсквал самият той.

Финалът не го очаквах - това е хем хубаво, хем не съвсем. Този край е подходящ за история, която предстои за бъде продължена. Имайки предвид всички позитиви на книгата, това със сигурност е хубаво. И все пак ми се искаше прозорчето, което остава за продължение да е малко по-тясно.  

В заключение ще кажа, че препоръчвам книгата на всеки любител на фентъзи жанра с две ръце! „Случаят с Третата сила” се чете изключително бързо и заслужава отделеното ѝ време. Очаквам втората част с нетърпение!